top of page
  • Writer's pictureАлександър Тодоров

Остров Самотраки – пътепис

О С Т Р О В Ъ Т Н А Т Р А К И Т Е

Ами няма как да не е на траките, като си е …Самотраки. А и толкова следи са оставили след себе си, че е невъзможно да го свързваш с нещо друго !

Целта ни се вижда още от брега. При нормално време и видимост, контурите на острова се различават от Александрополи – красивия крайбрежен град, стария Дедеагач… Имаме малко време преди ферибота, та решаваме да утолим, поне отчасти, тормозещият ни вече глад, в една малка, народна кръчмица. Даже в началото не разбрахме, че хубавата гръцка музика е…жива, т.е. няколко мъже с бузуки в ръце /на една от масите/ произвеждаха нежните и ритмични трели ! Към тях, естествено, се бяха присъединили и хубави жени, че се чува и българска реч… Истинска идилия, както и ние понякога си я правим в нашата планинарска кръчма в София. Не ни се става, но…път ни чака !

Ферито бавно, но сигурно увеличава размерите на парчето суша пред нас. Тълпата от гларуси, които, явно са на щат към всеки ферибот, се занимават с традиционните си дейности – ловене на риба в следата отзад или дохранване с бисквити от ръцете на еуфоричнити туристи. Фотоапаратите и камерите, естествено, прегряват…

Планината пред нас, изпълваща целия остров, постепенно се изправя в истинския си ръст. А на моите спътници, лека полека, взе да им се изправя косата /който си я има, разбира се/ от туй, дето трябва да качват утре… Ама, няма как, който съй клел… Е, до утре има време, а сега, все още, се кефим ! Неусетно минават двата часа и ето ни пак на суша, макар и заобиколена отвсякъде с вода. Пристанищната глъч ни връща в реалността, а тя е приятна и изпълнена със слънце и надежда. В Родината пък вали ли вали…

Броени минути по крайбрежния път и сме в сенчестата зеленина на Терма – малко курортче, възникнало край топли минерални извори. Собственикът на хотелчето ни посреща като стари приятели и искрено ни се радва /има защо/ ! Христос /явно нашият Господ-Бог тук е с по-силни позиции/ е един от хората, които поддържат пътеката и маркировката към връх Фенгари, а и тя започва от хотела му. Вечерта, съвсем естествено, изкарваме в кръчмата под огромните клонаци на 1000-годишния чинар, а и то няма друга отворена, още не е започнал баш сезона… Узаки, тзанзики, манзики, ципура и да не изреждам всичко – това е нашият принос към позакъсалата гръцка икономика… И оттук не ни се става, но…утре рано…

Ето го и денят Х. С малки изключения всички сме налице. Времето е с нас и след малко папратовите плантации ни погълнаха… Справяме се с тях. Нагоре естествената среда около нас става все по-стръмна. Горският пояс ту се сгъстява, ту се разрежда, но присъствието на част от 100-те хиляди кози на острова е неизменно. На калпак от местното /постоянно/ население се падат по около 50 животинки… Поне 49 от тях са вече доволно диви, макар и със звънче. 3 часа ни отнема да се доберем до единствената вода по целия ни маршрут – дълбокото дере край което бъхтим от сутринта. Тук са вече цели 1060м над опналото се под нас море /Бяло/. След малко ще свърши и гората. Докъдето ни видят очите над нас – камъни, камъни и пак камъни… Е, чат-пат и някоя козичка, не може без тях. Допълзяваме до главното било и поглеждаме от другата страна – ми пак море. Баш като трябва да берем плодовете на сериозната надморска височина /над 1500м/, взе, че се умъгли, та едва уцелваме върха на върховете – Фенгари /1611м/. Който не знае, това е най-високата точка на планината Саос /Луна/, а поради липса на друга планина, и на целия остров Самотраки. Оттук Бог Посейдон наблюдавал Троянската война или поне така се говори…

На слизане не успяваме да се загубим и след близо 12 часа чесане на крастата, наречена планинарство, пак сме под „нашия” чинар !

Последния ден си се наспиваме юнашки, но сърце юнашко не трае… Хукваме към водопадите на река Фониа. Е, налага се да я форсираме на два пъти, но това пък дава ищак на част от групата направо да си се изкъпи в нея. Чак тръпки ме побиват… Първия, втория, тре…, е до него не стигаме, но…да оставим нещо и за друг път.

Ето ни най-после и в Светилището на Великите Тракийски богове – археологическите останки от култово тракийско селище с наслагване и на елинистични пластове. Най-интересната находка тук е статуята на древната богиня на Победата – Нике ! Повече от естествено, тя сега краси Лувъра, а в тукашния музей е нейно копие, но все пак и се радваме. Друго нейно, макар и доста умалено, копие е във вечно владение на страната на кариоките, която през 1970г спечели за трети път Световното първенство по футбол в Мексико и по право си го задържа. Не искам да си спомням 4 години по-рано как беше намерена в кофа за боклук в Лондон…

Остана ни само столицата на туй парче гръцка земя – Хора. След питателния обяд /да не изреждам пак атрибутите му/ взе, че остана време и да я кръстосаме. Няма смисъл да ви казвам, че е на баир и като се качиш отгоре, цялата е под теб. От белотата чак те заболяват очите. Добре, че се разрежда със зелено, та се ядва. С една дума – убавиня!

Пътят към България, както се досещате, беше като по вода…

2 Юни 2012г

София Евгений Динчев

28 views

Recent Posts

See All

С И М В О Л Ъ Т Ф У Д Ж И Само преди минути самолетът се приземи след близо 11-часовия полет, а вече „летяхме” със скоростния влак към Токио. Откъде започна Токио, никой от нас не можеше да каже.

СРЕД ПЛАНИНСКИЯ МИР НА ЦЕНТРАЛНА ГЪРЦИЯ От години го бяхме замислили това пътешествие, но чак сега му дойде редът. Дълъг път по магистралата за Атина и накрая ни олекна като я напуснахме след Ламия. Н

ИЗ НЕБЕСНО ПЕРУ След 12-часовия полет от Европа стъпваме на Южноамериканска земя и то в далечния край, на Тихоокеанското крайбрежие – Лима. Бързо потъваме в шума и хаоса на 9-милионния мегаполис. Мака

bottom of page