top of page
  • Writer's pictureАлександър Тодоров

Дяволския град – пътепис

ДЖЯВОЛЯ ВАРОШ

Това е сръбското название на Дяволския град – едно от кандидатчудесата на света, събрало повече гласове от нашите Белоградчишки скали в световното гласуване по Интернет. Това беше и една от главните цели на проявата ни през последния уйкенд – 19 и 20 Юни. През Калотина, Ниш и Прокупле, за 7-8 часа от София вземаме на един дъх близо 300-те км до входа на Парка, станал световно известен през последните 2-3 години. Личи си от пръв поглед, че известността му се е отразила положително на посещаемостта. Магазинчета, сергийки, заведения, галерия, дървени скулптори на открито и много други атрибути на цивилизацията… Около 2 часа е продължителността на разходката, чиято крайна цел са множеството пясъчни кули с камък-шапка отгоре, които оформят града на дяволите… Удобните дървени стъпала и стълби с панорамни платформи дават чудесна възможност за различен поглед към околните красоти. Човек има усещането, че е свидетел на естествения процес на разрушаването и създаването на „жителите” на Дяволския град ! Неминуемо възниква въпросът за сравнението на Джяволя Варош с Белоградчишките скали, с Мелнишките и Стобските пирамиди, но крайния отговор си дава всеки, след като ги види !Вечерта и нощта премина в чудесния балнеоложки курорт Пролом Баня с една от най-лековитите минерални води на Балканите. На следващия ден посетихме най-големия планински и ски курорт на Сърбия – Копаоник, сред едноименната планина на границата с Косово. Това е втората по височина планина /2017м/ в сегашна Сърбия, след Стара планина и естествено, ни привличаше като планинари. Изкачване на първенеца, разглеждане на уникалната планинска архитектура и обратно към България. Не пропускаме по пътя да се „заредим” с хубава и ароматна плодова ракия и други дарове на планинската природа…Евгений Динчев 21.06.2010г

5 views

Recent Posts

See All

С И М В О Л Ъ Т Ф У Д Ж И Само преди минути самолетът се приземи след близо 11-часовия полет, а вече „летяхме” със скоростния влак към Токио. Откъде започна Токио, никой от нас не можеше да каже.

СРЕД ПЛАНИНСКИЯ МИР НА ЦЕНТРАЛНА ГЪРЦИЯ От години го бяхме замислили това пътешествие, но чак сега му дойде редът. Дълъг път по магистралата за Атина и накрая ни олекна като я напуснахме след Ламия. Н

ИЗ НЕБЕСНО ПЕРУ След 12-часовия полет от Европа стъпваме на Южноамериканска земя и то в далечния край, на Тихоокеанското крайбрежие – Лима. Бързо потъваме в шума и хаоса на 9-милионния мегаполис. Мака

bottom of page