top of page
  • Writer's pictureАлександър Тодоров

Връх Езерце , Албански Алпи – пътепис

КЪМ СЪРЦЕТО НА АЛБАНСКИТЕ АЛПИ

Най-после дойде ред на най-високите и красиви части на Албанските Алпи /Проклетия/. Първенецът Езерце отдавна е в полезрението ми, но все го оставях за после… Този път тръгнахме специално за него, а като капак предвиждах да добавим и красивите алпийски Каранфили. Само няколко дена преди това ги съзерцавахме от съседната планина Комови, а сега ни предстоеше да влезем сред тях.

С микробуса подминаваме бившата вече гранична застава в село Вусанье и продължаваме по черния път срещу течението на река Вруя. До сами селото е интересният водопад Уйваря Грла. Естествено отделяме му 15-на мин. Не след дълго достигаме карстовото Савино или още Скакавишко око от което извира Вруя. Кристално чистата вода е синьо-зелена и гали окото и душата.

Слизаме от буса и тръгваме пеша, но той още малко ни вози раниците, докато накрая ги нарамваме и поемаме нагоре. Не след много сме на Горната застава /1350м.н.в./, разбира се, и тя бивша. Намираме вода само в един каптаж, но добре, че и нея я има. Катерим стръмно през гъста смесена гора. Накрая излизаме на открито при седловина на странично било, където пресичаме държавната граница между Черна гора и Албания, край полуразрушена гранична пирамида. Пред очите ни се откри невероятна алпийска картина – страховити карстови кули и тесен дълбок циркус в който трябва да спим и да напредваме към върха. Показа се и първото езеро, а след още няколко, стигаме и най-горното, където ще е бивакът ни. Тиха, ясна и топла планинска нощ с предчувствие за емоционален ден…

Току що настъпил и вече сме на път. За минути стъпваме на снежника, който рано сутринта е доста твърд. Слагаме котките, но малко по-нагоре ги сваляме – снежникът е намалял доста в това сухо и горещо лято, а и снегът бързо омекна с първите слънчеви лъчи.

Бавно набираме височина по дъното на циркуса, а панорамата около нас продължава да ни втрещява… Накъдето и да погледнеш – камънак, камънак и пак камънак ! Най-после стъпваме на главното било – седловина, която гледаме от близо 3 часа и сякаш се отдалечаваше… Предстои ни най-трудната, опасна и емоционална част от пътя до върха. Поради по-малкото сняг това лято, страничната част на стръмния кулуар е суха и предлага приятно изкатерване по сухия варовик. Пресичаме без котки долния край на преспата по готовата пъртина и стъпваме на сравнително стабилните скали. Бавно и внимателно излизаме от този техничен участък за да се набутаме в най-опасния – сипеест и нестабилен стръмен терен с хвърчащи напосоки камъни… След него няма какво да ни спре и по върховия гребен се смесваме с множеството на Езерце – 2694м.н.в. Метален кръст, кутия с книга и, разбира се, камънак. Часът е 11,03, а датата – 12.08.2011г. Нищо не пречи на погледа – целите Албански Алпи, Комови, Визитор и какво ли не още – море от планини и върхове, банално но факт ! Ето го и хаоса на Каранфилите, където трябва да сме утре – майко мила… Но до утре има време, а ни предстои слизане чак до Плав. Слава Богу, не ни уцели камък през „Полигона”, но в кулуара се наложи да пуснем въже. Жак беше избързал и вече го беше направил. Сега се наложи да обезопасим и траверса през пряспата, понеже падналата сянка върху нея беше втвърдил снега. Надолу вече беше по-лесно, а и мисълта за чакащата ни бира в кръчмата на Плав ни даваше криле…

Вече по тъмно се дотътрихме до чакащия ни бус и с „мръсна” газ полетяхме към живота, а на следващия ден ни чакаха Каранфилите…

Този следващ ден дойде с много прозявки и не чак дотам висок интусиазъм за планински подвизи. Естествено, в уречения час, всички бяхме в буса и потеглихме за долината Грбая, изходен пункт за масива на величествените Каранфили. Достигайки кокетното туристическо еко-селище /еко катун/, носещо същото име, започнахме да се колебаем откъде да я подхванем. Наблюдавайки хората още от сутринта, ми стана ясно, че липсва вчерашния хъс, а и умората от последното изкачване и продължително слизане е още достатъчно силна. Затова и предложението ми да направим по-лек преход с панорама към Каранфилите се прие с облекчение. Така и направихме, като даже наехме 2 чудесни местни момиченца да ни бъдат водачи ! За около 6 часа, без много багаж, но с много красиви гледки, най-вече към невероятния масив на Каранфилите, качихме връх Талянка по нетрудно било и се прибрахме приятно уморени и много доволни. На другия ден си се прибрахме у дома, в България.

6 views

Recent Posts

See All

С И М В О Л Ъ Т Ф У Д Ж И Само преди минути самолетът се приземи след близо 11-часовия полет, а вече „летяхме” със скоростния влак към Токио. Откъде започна Токио, никой от нас не можеше да каже.

СРЕД ПЛАНИНСКИЯ МИР НА ЦЕНТРАЛНА ГЪРЦИЯ От години го бяхме замислили това пътешествие, но чак сега му дойде редът. Дълъг път по магистралата за Атина и накрая ни олекна като я напуснахме след Ламия. Н

ИЗ НЕБЕСНО ПЕРУ След 12-часовия полет от Европа стъпваме на Южноамериканска земя и то в далечния край, на Тихоокеанското крайбрежие – Лима. Бързо потъваме в шума и хаоса на 9-милионния мегаполис. Мака

bottom of page