Връх Езерце , Албански Алпи – пътепис

КЪМ СЪРЦЕТО НА АЛБАНСКИТЕ АЛПИ

Най-после дойде ред на най-високите и красиви части на Албанските Алпи /Проклетия/. Първенецът Езерце отдавна е в полезрението ми, но все го оставях за после… Този път тръгнахме специално за него, а като капак предвиждах да добавим и красивите алпийски Каранфили. Само няколко дена преди това ги съзерцавахме от съседната планина Комови, а сега ни предстоеше да влезем сред тях.

С микробуса подминаваме бившата вече гранична застава в село Вусанье и продължаваме по черния път срещу течението на река Вруя. До сами селото е интересният водопад Уйваря Грла. Естествено отделяме му 15-на мин. Не след дълго достигаме карстовото Савино или още Скакавишко око от което извира Вруя. Кристално чистата вода е синьо-зелена и гали окото и душата.

Слизаме от буса и тръгваме пеша, но той още малко ни вози раниците, докато накрая ги нарамваме и поемаме нагоре. Не след много сме на Горната застава /1350м.н.в./, разбира се, и тя бивша. Намираме вода само в един каптаж, но добре, че и нея я има. Катерим стръмно през гъста смесена гора. Накрая излизаме на открито при седловина на странично било, където пресичаме държавната граница между Черна гора и Албания, край полуразрушена гранична пирамида. Пред очите ни се откри невероятна алпийска картина – страховити карстови кули и тесен дълбок циркус в който трябва да спим и да напредваме към върха. Показа се и първото езеро, а след още няколко, стигаме и най-горното, където ще е бивакът ни. Тиха, ясна и топла планинска нощ с предчувствие за емоционален ден…

Току що настъпил и вече сме на път. За минути стъпваме на снежника, който рано сутринта е доста твърд. Слагаме котките, но малко по-нагоре ги сваляме – снежникът е намалял доста в това сухо и горещо лято, а и снегът бързо омекна с първите слънчеви лъчи.

Бавно набираме височина по дъното на циркуса, а панорамата около нас продължава да ни втрещява… Накъдето и да погледнеш – камънак, камънак и пак камънак ! Най-после стъпваме на главното било – седловина, която гледаме от близо 3 часа и сякаш се отдалечаваше… Предстои ни най-трудната, опасна и емоционална част от пътя до върха. Поради по-малкото сняг това лято, страничната част на стръмния кулуар е суха и предлага приятно изкатерване по сухия варовик. Пресичаме без котки долния край на преспата по готовата пъртина и стъпваме на сравнително стабилните скали. Бавно и внимателно излизаме от този техничен участък за да се набутаме в най-опасния – сипеест и нестабилен стръмен терен с хвърчащи напосоки камъни… След него няма какво да ни спре и по върховия гребен се смесваме с множеството на Езерце – 2694м.н.в. Метален кръст, кутия с книга и, разбира се, камънак. Часът е 11,03, а датата – 12.08.2011г. Нищо не пречи на погледа – целите Албански Алпи, Комови, Визитор и какво ли не още – море от планини и върхове, банално но факт ! Ето го и хаоса на Каранфилите, където трябва да сме утре – майко мила… Но до утре има време, а ни предстои слизане чак до Плав. Слава Богу, не ни уцели камък през „Полигона”, но в кулуара се наложи да пуснем въже. Жак беше избързал и вече го беше направил. Сега се наложи да обезопасим и траверса през пряспата, понеже падналата сянка върху нея беше втвърдил снега. Надолу вече беше по-лесно, а и мисълта за чакащата ни бира в кръчмата на Плав ни даваше криле…

Вече по тъмно се дотътрихме до чакащия ни бус и с „мръсна” газ полетяхме към живота, а на следващия ден ни чакаха Каранфилите…

Този следващ ден дойде с много прозявки и не чак дотам висок интусиазъм за планински подвизи. Естествено, в уречения час, всички бяхме в буса и потеглихме за долината Грбая, изходен пункт за масива на величествените Каранфили. Достигайки кокетното туристическо еко-селище /еко катун/, носещо същото име, започнахме да се колебаем откъде да я подхванем. Наблюдавайки хората още от сутринта, ми стана ясно, че липсва вчерашния хъс, а и умората от последното изкачване и продължително слизане е още достатъчно силна. Затова и предложението ми да направим по-лек преход с панорама към Каранфилите се прие с облекчение. Така и направихме, като даже наехме 2 чудесни местни момиченца да ни бъдат водачи ! За около 6 часа, без много багаж, но с много красиви гледки, най-вече към невероятния масив на Каранфилите, качихме връх Талянка по нетрудно било и се прибрахме приятно уморени и много доволни. На другия ден си се прибрахме у дома, в България.