Културно пътешествие в Непал – пътепис

Да живееш в лотоса на своята Душа

(едно духовно пътешествие из мистичен Непал)

Истинското пътешествие е пътешествието на Духа.За пореден път отивам в Непал и като че ли беше за първи…. Търсих познати места,

но ги чувствах и усещах по новому.Което ме навежда на мисълта, че нещата се преживяват само по един път и никога не се повтарят!

Защото Духът се развива непрекъснато,и винаги интерпретира действитерността по нов начин….

НЕПАЛ…..толкова пъстър, различен, мистичен. Гостоприемен и самобитен…..Страна в която можеш едновременно да преживееш

всички годишни времена- от жаркото слънце на Лумбини,през снежните върхове на Еверест и Анапурните, до мекия и топъл климат на езерото Фева., тропика на джунглата…… всичко…. едновременно!

За мен Катманду е най- космополитния град, който съм виждала.

По неговите улици можеш да срешнеш хора буквално от целия свят.

И всички те имат една обща любов- Хималаите…. най-величествените планини в света!Всеки бърза да се екипира и тръгва на трекинг, сам или в група,с водач или с компас. А тук маршрутите са безброй….само да ти се ходи!

Туристическият квартал Тамел е най- приказното място, което можете да си представите…пъстри магазини пълни с изкушения, романтични ресторанти и разбира се нощните клубове,където можеш да чуеш жива музика от цял свят.

А какво да кажем за древните столици Бактапур и Патан-на повече от 1000 години-толкова величествени и самобитни, че остават завинаги в сърцето ти. Десетки ступи, пагоди и тибетски манастири допълват тази пъстра картина . Не случайно цялата долина на Катманду е под закрилата на Юнеско.

Кралската династия Гянендра , основана 1768 година , управлява Непал повече от 280 години,като има три столици Бактапур, Патан и Катманду.

Тук живее и живата богина Кумари,която е символ на Катманду,

При малко късмет може да се види на прозореца на нейния дворец.

Мистика и реалност,история и действителност се преплитет в пъстър калейдоскоп и се чудиш в приказка ли си попаднал или всичко се случва в действитерност.Добре ,че са фотоапаратите,да запечатат всеки момент.

Нашето пътешествие обаче имаше друга цел:

Да проследим пътя на Твореца!

А има ли по- голям Творец от Буда,показал пътя към Просветлението на света и по- подходящо място, от мястото на неговото раждане- Лумбини.

На пръв поглед Лумбини не впечатлява с нищо- равнина в близост до границата с Индия.След величествените Хималаи,равнината трудно можеше да задържи вниманието ни.

Но само на пръв поглед!

Сред мръсотията и мизерията( живота едва ли много се е променил от времето на Буда) сред бибиткането на клаксоните и шумотевицата на деня, изведнъж… аз усетих Енергията..

Толкова чиста,толкова светла,…толкова любяща,като че ли

бях на друга планета и дишах чист озон.

Една нежност и обич обгръщаше всичко наоколо, като че ли усмивката на Буда се усещаше във всяко цвете и всеки храст.

Като че ли си се завърнал у Дома след дълъг Път!

И толкова много лотоси-цъфтят навсякъда-в блатото, по пътя, в градините, навсякъде…Когато Мая Деви ражда Буда,под едно дърв( в древността жените са раждали прави!), той прави 7 крачки,и в стъпките му се раждат лотоси.

Дали е вярно , не знам, но на такова място си готов да повярваш всичко- защото си в приказен свят.

Огромният парк, където се намират останките на двореца на Сидхарта Гаутама ( знаем, че той е бил царски син,преди да стане Буда) е тих и спокоен.

Знаем, че той е бил царски син, Сидхарта Гаутама, и е живял приблизително между 563 и 483 г.пр.н.е в малката държава Капилавасту в днешен Непал.

Думата „Буда“ означава „пробуденият“, „просветленият”.

Видяхме и дървото Бодхи,под което Буда е получил Просветление.

В един момент си помислих, колко е хубаво, да получа тук благословия…

Влизам в първия храм, който ми се изпречва на пътя- този на Мая Деви.

Разглеждам склупторите…. и от една врата излиза будистки монах, насочво се право към мен и ме благославя! Исмихва ми се съзаклятнически и пак изчезва някъде. Оказа се, че е духовник с висок сан- Римпоче.( после го видях на един плакат).

Посланието му беше:

” Бъди майстор на себе си, бъди Светлината в своя живот.”

Колко познато ми звучи…. Като че ли това послание е преминало хилядолетията, за да достигне до нас с такава сила и истинност…..

В парка на Лумбини е направено нещо грандиозно.Всички страни в света, в които се изповядва будизъм са построили там свои манастири-кой от кой по- красиви и величествени.Общо са 32 засега, и продължават да строят.Трябваха ни 3 дни , за да ги разгледаме-разбира се имахме си и компания- пиявиците…

А изгривите бяха толкова зареждащи и обещаващи, че никак не ни се тръгваше.Бяхме пречистени, заредени.

Усещането беше, като че живеехме в Лотоса на своята Душа.

Душата ми ликуваше ,пееше, танцуваше…. А Буда се усмихваше от всяка статуя. Ние също…

Но ни очакваха още нови приключения.Националния парк Читван- сафари със слонове в джунглата.Разходка с лодка по реката- среща с крокодили, чапли, птици…

Сафарито в джунглата беше на гърба на слонове- пресрещахме носорог- търсихме го дълго, но накрая го открихме.Тя беше с малкото си и ние не осъзнавахме, че всъщност може да ни нападне, което слава богу не се случи.Сърни , елени, пауни- навсякъде кипи живот.

Абе обичам я тази джунгла……

А какво да кажа за друго култово място н Непал- Рохара,откъдето се разкрива великолепна гледка към Анапурните– верига от 8 хилядни върхове….Особено на изгрев слънце, целите облени в златна светлина.

И езерото Фева, потънало в утринна тишина.Две момичета от групата скочиха с делта планер( тандем) и разгледаха върховете… съвсем отблизо.

Преди да се приберем в Катманду, се качихме на Нагаркот ( 2000м)- малък планински курорт над Катманду. На изгрев слънце ( тук да ставаш в 5 часа е нормално) видяхме Еверест, облян в златни лъчи- като огромен къс самородно злато. Той като че ли ни поздрави.

Ние също го поздравихме , с няколко незабравими снимки….

И отново сме в Катманду– масажи, шопинг, подаръци, подреждане на багаж…. и много спомени. Нови приятелства…. като че ли не ни се тръгва!

Групата се бяхма сляли в едно- бяхме станали една обща Душа,

която преживя всичко това като на един Дъх.

Това бе едно пътешествие на чудесата,една наслада на сетивата,

една спонтанност на преживяванията,и екстаз на Душата!

И всичко това запечатахме дълбоко и завинаги

в Свещенното си Сърце!

Защото това беше едно пътуване към Себе си-към Истината в нас!

Благодаря ти Непал!Благодаря ти Буда!

03. 11. 2013

Меги Колева – център” Аюрведа- днес”