Фуджияма, Япония – пътепис

С И М В О Л Ъ Т    Ф У Д Ж И

Само преди минути самолетът се приземи след близо 11-часовия полет, а вече „летяхме” със скоростния влак към Токио.  Откъде започна Токио, никой от нас не можеше да каже. А и едва ли имаше някакво значение. Вече плувахме сред океана, наречен Япония, каквото и да означава това !  Гора от небостъргачи, невероятни транспортни съоръжения, подземни градове, „летящи” влакове, автоматика, електроника, кибернетика, роботика, чистота, усмихнати и спокойни хора, невъзможна мащабност – всичко това е символ на тази уникална страна !  Има, разбира се и друг символ – белият конусовиден връх, който заедно с оранжевото кълбо на изгряващото слънце и цъфналата вишна, също означава Япония ! На пръстите на едната ръка се изчерпват държавите, които могат да се идентифицират с един връх. Е, няма как да свържеш Фуджи с нещо друго, освен с Япония !Именно този символичен връх беше реперът, около който се завъртя всичко, за да стане това пътешествие факт. Всъщност, достигането и спускането от Фуджи отнема само един ден /ако не се прави по японски…/, а останалото до 2 седмици – пак е Япония /старата и съвременната, с всичко, изброено в началото/.Изкачването на свещенния Фуджи е гордост за всеки японец, а достигането му повторно – проява на глупост… Явно в тяхното ужасно напрегнато ежедневие няма място за повторна гордост…Ето то го и  денят Х – 16 Август 2010. Прогнозата е за топъл, слънчев и тих ден. Какво повече ни трябва ? Напускаме рано хостела ни във Фуджийошида и с първия влак сме в Кавагучико. От самата гара  хващаме първия бус за планината и в 9,30ч японско време вече сме на изходния пункт – така наречената 5-та станция /комплекс от хотели, заведения, магазини и т.н./.  Тук му е мястото да спомена, че към върха има 4 основни маршрута и началният пункт на всички е…5-та станция. Няма грешка – точно така е. Има 4 пети станции и от всяка потегля кавалкада от хора нагоре /и съответно се връща/. Нашият маршрут е Йошида трейл и е най-използваният. Тръгваме по широката алея, а срещу нас хиляди хора слизат ! Няма преувеличение, наистина хиляди и хиляди японци /чужденците са екзотична рядкост/ с уморени лица и натежали крака слизат в този ранен час от своята гордост. Огромната част от мераклиите за слава достигат връхния кратер така, че да посрещнат изгрева там. Почти всички спят във и около многото станции, хижи, хотелчета, лоджи по пътя. Невероятно задръстване !  Бях чел, че Фуджи е най-изкачваният връх в света, но някак си не го приех насериозно. Сега вече го знам със сигурност – той е ! Даже и фактът, че е разрешен за изкачване само Юли и Август, не променя нещата. За пояснение ще кажа, че всеки от 4-те маршрута до върха се дели на изкачващ и слизащ. Изкачващата се алея е по-пряка, по-стръмна и почти цялата леглова и хранителна база е по нея. Слизащата е по-широка, по-обиколна и много по-прашна. Няма задължителност откъде да минеш, но просто е по-удобно да го правиш отделно.Покрай нас вървяха много хора нагоре, но в началото се губехме в морето от слизащи. Казвам в началото, защото след около час ходене двете алеи се разделиха и по нашата останахме само качващите. Заредиха се 6-та, 7-ма, 8-ма, 8,5-та, 8-ма оригинална, 9-та станции, а между тях поне още 10-12 хижи, лоджи и тем подобни… Целият този народ трябва да пие, да яде, да почива на сянка /гората е максимум до около 2500м.н.в./, да се моли /има и немалко будистки параклиси/. Е, 0,5л вода си е 10 лв, но я има, както и всичко, за каквото се сетите. Пътеките, по-точно алеите, към върха са невероятно укрепени и поддържани и това се прави най-вече в тези два месеца – Юли и Август, защото тогава няма никакъв сняг и може да се работи. Всевъзможна техника даваше своя принос, за да могат хиляди да пъплят безопасно по склоновете на вулкана.Малко под кратера вече започва да се чувства леко намаленото парциално налягане на кислорода или просто казано, да се усеща височината, колкото и мизерна да е… Почти всички се заблуждават, че виждащият се ръб на кратера е край на мъките, но не. На кратера се излиза точно срещуположно на връхната точка, разбира се, пак на кратера, но от другата страна. Цяло трекерско селище е израснало на кратера /после се оказа, че има още едно /. Огромната част от жадните за гордост и слава японци достигат само до ръба на кратера, където посрещат изгрева и слизат обратно, т.е. не достигат връхната точка, а се задоволяват с 3726м.н.в. За това играе роля и общоприетото твърдение, че щом си достигнал кратера, независимо в коя точка, значи си изкачил Фуджи. Тяхна си работа, но ние не сме дошли от обратната страна на света, за да спрем на 50 метра под баш върха. Още повече, че отнема не повече от половин час, за да стъпиш на покрива на Япония. Заобикаляйки дълбокия около 300 метра кратер /последно изригване преди повече от 200 години – личи си/, все по ръба, ето ни най-после на кота 3775,6 м над морското /в случая океанското/ равнище. Даже се покатерваме на панорамната площадка на автоматичната метеостанция на върха, т.е. прибавихме някой метър отгоре…Нели, Даря, Ники и моя милост, по силата на съдбата, се оказваме първата организирана българска група, стъпила на върха на Фуджи /поне според моята информация/. Това под нас във всички посоки и в облаците е останалата Япония, която ни очакваше !

 

28 Август 2010г                                           Евгений Динчев