До божествения връх на монашески Атон-пътепис

Фериботът бавно се плъзва по копринената повърхност на залива Свети Орос. Навлизаме в териториалните води на Монашеската Република, заемаща Атонския полуостров. Появяват се първите постройки – малки скитове и килии, както и стопански такива. Вниманието ни към брега е сполучливо разсейвано от достатъчен брой нахални гларуси, които умело пикират, буквално до пътниците, подаващи или подхвърлящи им корички хляб… Даже по едно време забравяме за пейзажа наоколо…

След повече от половин час плуване, фериботът пристава на първата спирка по маршрута – пристанището на Хилендарския манастир. Колкото пътници /предимно сърби/ слязоха, почти толкова се качиха. Явно сръбската Света Обител не остава без поклонници. Следващата спирка е на пристанището на нашия, българския манастир Зограф. Предаваме на отец Михаил торбата с даровете за манастира, за да не ги носим още 3 дена на гръб и продължаваме каботажното плаване. Редуват се големи и представителни манастирски обители – Дохиариу, Ксенофонт, огромният руски Св.Панталеймон, Ксиропотаму. На всеки се спира и се обменя пътникопоток. Пред нас все по-величествено изправя снага главната ни цел – красавецът Атон, издигащ се стръмно от самото море до 2033 м! Гледката е убийствена!

След близо 2 часа сме на главното пристанище на полуострова – Дафни. Глъчката и хаосът са невъобразими. Всички поклонници, достигнали дотук, правят транспортна връзка в посоката, която са избрали. Изобилие от сувенирни магазини, църкви, стопански постройки и всякакви превозни средства на достатъчно малка площ. Тук и ние правим прехвърлянето в следващия ферибот, който ще ни отведе до пристанището на скита „Св.Ана”, изходният пункт за дръзналите да опитат силите си на върха.

Поемаме с нелеките раници нагоре по каменните стъпала. Движението е доста интензивно – поклонници от различни националности, монаси, прибиращи се от някакво си пътуване, монаси с мулета и катъри, изкарващи стока, която са им докарали с ферибота и всякаква още любопитна човешка маса. Тази част от крайбрежието се оказва доста населена. Освен скита „Св.Ана” /един от най-големите на полуострова/, още множество постройки с най-различно предназначение допълват картинката. Добре, че се катерим сред зеленина, осигуряваща така необходимата ни сянка в жегата.

След близо час стръмно изкачване влизаме в двора на скита и сядаме на сянка за обедна почивка. Веднага ни посрещат по традиционния обичай с чаша узо и локум. Кефим се на бонуса ! С видима неохота се разделяме с любезните монаси и поемаме отново стръмните каменни стъпала нагоре…

Ето ни на главното било, на седловината Ставрос, на 830м.н.в. За наша радост тук има вода ! Пием до насита и пълним шишетата. Предстои ни още дълъг път. Макар и предимно по сянка, от нас се лее обилна пот. Пътеката е стръмна, слънцето силно, багажът все по-тежък… Добре, че панорамата наоколо ни разнообразява, а и като погледнеш това синьо море в подножието и сякаш ти поолеква.

Достигаме задължителната точка за днес – църквата-заслон Панагия, на 1500м.н.в. За наше огромно учудване се оказва, че в самата постройка има кладенец с хубава, студена питейна вода ! Това вече си е лукс ! След достатъчната почивка решаваме единодушно да продължим към виждащия се над нас връх. Точно на границата на деня и нощта стъпваме на няколкото кв.м около огромния метален кръст, издигнат на най-високата точка!

Невероятно удоволствие е да посрещнеш изгрева на връх Атон! Оранжевата топка бавно и тържествено възвести началото на новия прекрасен слънчев ден над Балканите ! Като на длан под нас се открои целия Атонски полуостров, на Запад – средният „пръст” на Халкидиката – Ситония, на Изток – очертанията на остров Тасос ! Едвам откъснахме поглед, но ни чакаше дълъг и тежък ден.

След около 8 часа преход в планината, с тържествена стъпка прекрачваме портите на най-стария и най-голям манастир на полуострова – Великата Лавра. Отново узо с локум, но тук вече си ги „заработваме” с прилежно участие във вечерната и сутришната молитви.

До столицата на Републиката /Карея/ се придвижваме с транспорт. Отделяме няколко часа от бюджета на времето си и я разглеждаме – центъра с магазините и малките кръчмички, бившия руски скит „Св.Андрей”, манастира Котломуш, парламента, българския конак и т.н. Последната /не по значение, а по време/ цел на посещението ни е българската Света Обител – манастира Зограф. С много перипетии още същия ден се добираме до него. Първото, което ни впечатлява, освен размерите и импозантността му, са кипящите ремонтни и строителни работи. Оказва се, че българската държава финансира всичко това, което е наистина радостно!

Пак си минаваме по етапния ред със службите, но вече е на роден, разбираем език. Монасите са над 35 и нищо вече не грози нормалното му функциониране като българска Света Обител ! Не пропускаме да отскочим до пещерата на „Св.Козма”, сред скалния пояс близо до манастира.

45 минути пеша по прашния път надолу и сме на нашето пристанище. Тук също безхаберието е забравено и по всичко личи, че кипи живот. Където и да е по света, българското трябва да се отстоява ! Дай Боже така да продължат нещата !

Същият ферибот, същата копринена повърхност, същите гларуси, но 4 дена по-късно и в обратна посока – към България.

София Евгений Динчев
27 Май 2011г